Според българското семейно право издръжка на дете се дължи не само в случайте на деца, родени в граждански брак, а така също и в случаите на деца, родени без наличие на брак между родителите.
При разглеждане на бракоразводни дела, съдът винаги се произнася по въпроса за издръжката, когато от брака има родени деца.
В случай на фактическа раздяла между родителите на дете, живеещи на семейни начала без брак, при липса на съгласие по отношение на плащане на издръжка на детето родителят, при който то остава да живее след раздялата може да предяви иск пред съда срещу другия родител за плащане на издръжка. Обикновено в такова съдебно производство се уреждат въпросите за местоживееенето на детето, упражняване на родителските права и лични отношения на детето с родилеля, с който то не живее.
Издръжка по закон се дължи от родителя, при когото детето няма да живее, като обикновено се изплаща на детето чрез родителя, на когото са предоставени за упражняване родителските права.
Издръжката за дете може да се иска максимум за една година назад считано от датата на предявяване на иска за заплащането ѝ.
Според българското законодателство размерът на издръжката трябва да подсигурява условията на живот на детето, които то е имало преди развода, освен в случай, че това би създало особени затруднения на дължащия издръжката родител. Поради тази причина част от предмета на доказване по делото са условията и начина, при които детето е живяло, също така и доходите и имущество на родителя, който дължи издръжката. В случай, че децата са две или повече, и те са отглеждани при еднакви условия, то следва и размера на определената за тях издръжка да бъде еднакъв.
По закон минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата в България, която към момента е 650 лв. или към момента минималната издръжка за едно дете е в размер на 162.50 лева, като задължението за изплащане не отпада в случаите, когато родителят е неработоспособен или не може да се издържа.
Българският съд е категоричен в позицията си, че на първо място за родителя трябва да бъде осигуряването на нормален живот за децата му и във връзка с това лошото имуществено състояние на родителя, който дължи издръжката, не отменя задължението за плащането ѝ, както и не може да бъде основание за намаляване на издръжката под минималният и размер или с други думи размерът на издръжката не може да бъде определян или намаляван под този минимален размер. За сметка на това съдът може да присъди и по-голям размер, след като е извършена цялостна преценка на възможностите на родителя и нуждите на детето. Тази преценка е индивидуална за конкретният случай и се определя въз основа на събраните доказателства по делото за издръжка.
В определени от закона случаи, в които лицето, осъдено да заплаща издръжка няма възможност да го направи, то държавата заплаща на ненавършилото пълнолетие дете издръжка в размер не по-голям от определения от максималния размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България, за сметка на неизправния длъжник, от който в последствие има право да си я търси. Това заплащане от страна на държавата не възниква автоматично, а следва да бъде търсено и поискано по съответния ред.
Освен стандартните случай, понякога има непредвидено нарастване на нуждите на детето от медицински, образователен или др.характер. В тези случаи съществува възможност след постъпило искане, съдът да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка и срок, за която да се дължи същата . Тази добавка може да бъде до размер, който родителят дължащ издръжка може да дава без особени затруднения.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че издръжка присъдена в определен размер не е окончателна по размер до навършване на пълнолетие на детето, а напротив размерът на издръжката може да бъде изменен от съда в случай на изменение на обстоятелствата, като основателността на искането за увеличаване на издръжката, респективно намаляване на издръжка първоначално определена в по-висок от минималният и размер, отново подлежи на доказване. Промяна в размера на издръжката обачене настъпва автоматично по силата на променените обстоятелства, а следва да бъде поискана от компетентният да я разгледа съд.
Искането за заплащане на издръжка, както и нейното изменението, са важни въпроси свързани с отглеждането на дете, което живее с разделени родители и към тях следва да се отнасяме с необходимото внимание, поради което и ползване на услугите на специалист в областта на семейното право може да бъде от голяма помощ за определяне на размера на издръжката спрямо възможностите и потребностите на всички участващи в производството страни.
Автор: адвокат Нели Иванова – Адвокатска кантора ”Иванова и Партньори”