Публикации

ЗАЩИТА ПРИ ДОМАШНО НАСИЛИЕ

За жалост в наши дни домашното насилие е все по-често срещано явление в семейството. Причини за извършване на домашно насилие може да са фрустрация на работното място, загуба на работа, загуба на близък, липса на средства, влошено здравословно състояние, влошено финансово състояние и ред други, но всъщност нищо не бива да оправдава актове на агресия в семейството. Честа жертва на домашно насилие било то психическо, емоционално или физическо са жените в семейството, при което децата често стават стават пряк свидетел на проявената агресия, което от своя страна ги прави косвена жертва на домашно насилие, но и доста често и самите те биват директна жертва на на насилие. Макар и в редки случаи има и мъже в семейството жертва на домашно насилие, такива често са възрастни бащи и много рядко съпруг или фактически партньор в семейството. Независимо от вида и формата на насилие и кой в семейството е насилника, жертвата следва да потърси помощ т.к за съжаление подобни прояви на агресия често завършват и с фатален край.

Правната уредба на домашното насилие се съдържа в Закона за защита от домашното насилие

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Проява на домашно насилие са така също обидите, униженията, силната ревност, ограничаване на свободата на избор на социални контакти, месторабота и социална среда, принудата към осъществяване на сексуални действия и др.

Лица, които могат да бъдат извършители на домашно насилие според Законът за защита от домашното насилие са:

  • съпруг или бивш съпруг;
  • лице, с което пострадалият се намира или се е намирал във фактическо съпружеско съжителство;
  • лице, от което пострадалият има дете;
  • възходящ – баща, майка, баба, дядо на пострадалия;
  • низходящ – син, дъщеря, внук на пострадалия;
  • лице, с което пострадалият се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
  • лице, с което пострадалият се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
  • настойник, попечител или приемен родител;
  • възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
  • лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

Мерките за защита от домашно насилие предвидени в Закона за защита от домашно насилие са:

  • Задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие;
  • Отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срок, определен от съда;
  • Забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти на пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда;
  • Временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
  • Задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
  • Насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване;
  • Във всички случаи се налага глоба от 200 до 1000 лв.

За неизпълнение на съдебното решение, с което се налагат мерки за защита от домашно насилие се носи наказателна отговорност като предвиденото в НК наказание е лишаване от свобода до 3 години и глоба до 5 хиляди лева.

Лицата, които според Закона за защита от домашно насилие могат да търсят защита от домашно насилие са:

  • Пострадалото лице;
  • брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице -майка, баща, син, дъщеря;
  • настойника или попечителя на пострадалото лице;
  • директора на дирекция “Социално подпомагане”, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.

Никое друго лице, извън изброените по-горе, няма право да търси защита от името на пострадал.

В случай на домашно насилие, пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита. Молбата се подава до 1 месец от извършване на акта на домашно насилие.

Когато има опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде молба до ОД На МВР за предприемане на мерки по Закона за МВР като съставяне на предупредителен протокол, задържане.

Когато има пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице то може да се поиска от районният съд да издаде заповед за незабавна защита. 

Адвокатска кантора “ Иванова и партньори

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *