ДЕЛБА

Делбата на имущество е един от правните способи, чрез който възникналата между две или повече лица съсобственост се прекратява, чрез заместването й с индивидуално право на собственост върху определена част от общите на съсобствениците до момента вещи. Предмет на делба могат да бъдат както движими вещи така и недвижими имоти – земя, сгради самостоятелен обект в сграда – жилище, гараж, магазин, земеделски земи придобити от съсобствениците чрез законово допустимите начини за възникването ѝ.

В практиката се среща съсобственост, възникнала чрез правна сделка като покупко-продажба или дарение, по наследство, между съпрузи придобили съвместно собствеността върху вещ по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност, и други.

Съсобствеността може да бъде прекратена освен чрез делба така и чрез отказ от правото на собственост, чрез продажба на идеалната част или на целия имот от всички съсобственици;

ВИДОВЕ ДЕЛБА
В зависимост от това дали съсобствениците успеят да постигнат съгласие относно доброволната подялба на съпритежаваното от тях имущество, делбата може да бъде доброволна и съдебна.

1. ДОБРОВОЛНА ДЕЛБА
Доброволната делба изисвка съгласие на всички съсобственици да поделят общото си имущество, като в много от случаите извършването ѝ изисква взаимни отстъпки и преговори между съделителите, които в своята цялост трябва да се съдържат в договор за делба, а изискваната от закона форма е писмена с нотариална заверка на подписите на всички съделители, предвид факта, че доброволна делба може да се извърши само при съгласие на всички съсобственици, отказът дори на един от тях е пречка за извършването ѝ. Компетентен да удостовери подписите на съделителите е всеки нотариус без оглед на неговия район на действие и връзката му с местонахождението на недвижимия имот.
По отношение на разпределението на дялове, условие за действителност при извършването на доброволната делба е всеки съделител да получи равен и реален на своята идеална част от общата вещ дял.
Договорът за доброволна делба представлява самостоятелен вид договор, целта на който е всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество срещу което останалите съсобственици също при възможност получават такъв реален дял, максимално близък по стойност на стойността на дела им в съсобствеността, като с пари се изравнява само неравенството в дяловете, т.е. несъответствието между стойността на получения реален дял и стойността на дела на всеки съсобственик от съсобственото имущество.
Договорът за доброволна делба се вписва в Службата по вписванията по местонахождението на имотите, които се делят.
Доброволна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект е допустима само ако обособените дялове или части могат да се използват самостоятелно.
При делбата на ниви следва да се има певид, че новообразуваните чрез делбата имоти трябва да са не по-малки от 3 декара, при ливади – не по-малки от 2 декара, а при лозя и овощни градини не по- малки от 1 декар.

Всички съделители (съсобственици) трябва да участват в делбата или в противен случай тя е нищожна като неучаствалите могат или да искат прогласяването й за нищожна или да инициират нов делбен процес

В случаите, когато неучаствалите в доброволната делба съделители желаят прекратяването на съсобствеността, но при гарантирано им от закона участие и в разпределението на делбените имоти, и получаване на индивидуален дял от наследствената маса, това биха постигнали чрез иницииране на исково делбено производство пред съответния компетентен да разгледа делото съд.

2. СЪДЕБНА ДЕЛБА
Производството по съдебна делба преминава през две фази.
Целта на първата фаза е съдът да установи наличието на съсобственост, кои са лицата, притежаващи идеална част от общото имущество и размера на техните дялове. За да се установи това, се проверява как са придобити имотите, дали реално са собственост на съделителите и кой какъв дял е получил от тях, съобразно основанието за собственост. Когато се дели наследство, се установява дали наследодателят е собственик, кои са неговите наследници и кой какъв наследствен дял притежава с оглед приложимия закон към датата на смъртта.
В тази част на делбата могат да бъдат предявени допълнително искове, с които да бъдат оспорени произхода на някой от съделителите, осиновявания, действителност на завещания или истинността на писмени доказателства. Могат да бъдат включни и искания за намаляване на разпореждания, направени чрез дарения и/или завещания. Може да се иска някой имот да бъде изключен от делбата /например, защото съответния съделител смята, че е изключителен негов собственик/ или пък да иска да бъдат включени и други имоти.
След като съдът установи горните факти се преминава към втората фаза, която цели да прекрати съсобствеността.
Когато имотите, които се делят са толкова, че всеки съсосбтвеник може да получи поне един имот, се съставя разделителен протокол. В него се определят отделните дялове, които съделителите трябва да получат. След това се тегли жребий, с който се определя кой съсобственик кой имуществен дял получава. Възможно е, обаче, този начин да не е справедлив и удачен. В такъв случай съдът определя кой какъв дял трябва да получи и не се тегли жребий. На основание на това съдебно решение съсобствениците стават изключителни собственици на имуществото, включено в техния дял.
Когато имотите са недостатъчно, за да бъдат разделени, така че всеки да получи поне по един, съдът в своето решение постановява общият имот или имоти да бъдат продадени на публична продан. На база на това решение съделителите получават изпълнителен лист и могат да образуват дело при съдебен изпълнител, който да продаде имота на публична продан. След това той разпределя получената цена между съделителите, съобразно техните дялове от собствеността.