След замяната на 14.05.2020 на въведеното в България извънредно положение в с инзвънредна епидемична обстановака, приетите в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение ограничения на някои от правата на работниците и служителите, уредени в Кодекса на труда продължават да действат в хипотезите, в които се допуска преодоляване на забраната за едностранно изменение на трудовото правоотношение, както следва:
- На работодателите и органите по назначаване се предоставя възможност, в зависимост от специфичния характер на работа и възможността за нейното обезпечаване, да възлагат надомна работа или работа от разстояние на работниците и служителите си без тяхно съгласие, освен когато това е невъзможно. Въведената мярка не би могла да намери приложение при всички категории работници и служители, а само по отношение на тези, чиито трудова дейност може да се осъществява от вкъщи или от разстояние.
- Дава възможност на работодателите и органите по назначаване да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие.
- Предвижда се възможност за преодоляване на забраната за полагане на извънреден труд и неговата продължителност по отношение на три категории работници или служители:
- работниците и служителите на намалено работно време, които оказват или подпомагат оказването на медицинска помощ;
- държавните служители, които по длъжностна характеристика или разпореждане на ръководител подпомагат оказването на медицинска помощ;
- полицейските органи и органите по пожарна безопасност и защита на населението, но само след писмено съгласие на държавния служител, като се предвижда, че липсата на съгласие не е основание за търсене на дисциплинарна отговорност.
- Предвижда възможност учителите и педагогическите специалисти да осъществяват обучението и подкрепата за личностно развитие на своите ученици в рамките на трудовото си правоотношение, без да е необходимо сключване на допълнително споразумение по Кодекса на труда, като осигуряват в дома си или избрано от тях друго помещение извън училището работно място и използват необходимото технологично оборудване, всичко това с цел избягване прекъсването на учебния процес и обявяването на нулева година за учениците. Такава възможност се предвижда и за директорите на училища, които осъществяват управление и контрол от разстояние, чрез използването на информационните и комуникационните технологии, ако са създали необходимата организация за извършване на обучението и подкрепа за личностно развитие.
Извън гореизброените случаи, във всички останали хипотези се запазва правилото, уредено в Кодекса на труда, според което трудовото правоотношение не може да се изменя едностранно от работодателя, а само по взаимно съгласие на страните, т.е. работодателят няма правото да наложи на своите работници или служители условия, с които последните не са съгласни, а ако това се случи, конкретният работник или служител може да защити правата си по съдебен ред.
С оглед приемането на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и включването на редица мерки, касаещи работниците и служителите, се направиха аналогични изменения и допълнения и в Кодекса на труда както следва:
Предвижда се възможност при обявено извънредно положение, работодателят да има правото да възложи на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно надомна работа и/или работа от разстояние. Изменението на трудовото правоотношение се извършва със заповед на работодателя, в която той изменя само мястото на работа, но не и другите условия по трудовия договор.
Така също се предоставя и възможност на работодателя, при обявено извънредно положение, със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение. В случаите, когато работата на предприятието или на част от него се преустановява със заповед на държавен орган, на работодателя се възлага задължението да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта, като за времето на преустановяване на работата, работникът или служителят има правото на брутното си трудово възнаграждение.
Така също се разширява и възможността за въвеждане на непълно работно време от работодателя – в предприятието или в негово звено работодателят може да установява за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време, като неговата продължителност не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време.
На работодателя се предоставя и възможност, когато с негова заповед или със заповед на държавен орган, е обявено извънредно положение и е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят да има право да предостави до ½ от платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие. Въвежда се и задължение за работодателя, когато в условията на обявено извънредно положение, определени категории работници и/или служители поискат да ползват платен годишен отпуск или неплатен такъв, работодателят да разреши тяхното ползване. Времето, през което се ползват горепосочените видове отпуск, се признава за трудов стаж.
Законодателят изрично предвижда, че горецитираните изменения и допълнения на Кодекса на труда ще действат до отмяната на извънредната епидемична обстановка, след изтичнето, на които няма да бъдат приложими.
На 30.03.2020 година се прие и Постановление № 55 на Министерския съвет за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание на 13.03.2020 година. Постановлението дава изрична дефиниция на понятието „компенсация“ – суми за трудови възнаграждения, които се изплащат на работодатели за запазване на заетостта на работници и служители при преустановяване на работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители или при въвеждане на непълно работно време поради обявено извънредно положение. Случаите, в които се изплаща компенсация, са следните:
- когато работодател, въз основа на своя заповед, издадена на основание заповед на държавен орган, преустанови работата на предприятието или на част от предприятието, поради въведеното извънредно положение;
- когато работодател със своя заповед преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, при обявено извънредно положение;
- когато работодател със своя заповед установи непълно работно време в предприятието или в негово звено, при обявено извънредно положение;
- когато работодател декларира намаляване на приходите от продажби с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо същия месец на предходната календарна година (за лицата, учредени преди 01.03.2019 година), респективно с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо усреднените приходи за януари и февруари на 2020 година (за лицата, учредени след 01.03.2019 година).
Така приетото постановление предвижда, че компенсациите, които ще се изплащат, ще са в размер на 60 на сто от размера на осигурителния доход за януари 2020 година за всеки работник и служител, за когото са приложими горепосочените режими и на когото ще бъде запазена заетостта за допълнителен период, равен на периода, за който се изплащат компенсации, но не повече от три месеца. В случаите на установено непълно работно време, компенсацията ще се изплаща пропорционално на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно. Като условие за изплащането, се въвежда и изискването за получено положително решение от Европейската комисия или на решение, че помощта не е държавна помощ по смисъла на чл. 107, ал. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Условията и реда за кандидатстване за получаване на компенсация е публикуван на интернет страницата на Агенцията по заетостта и на информационните табла в Дирекциите „Бюро по труда“.
Много работодатели въпреки въведените от държавата мерки за запазване на заетостта по време на извънредната епидемична обстановка, продължават да прекратяват трудовите правоотношения със своите работници или служители, в Кодекса на труда обаче са предвидени разпоредби, чрез които се защитават правата и интересите на работниците и служителите при прекратяване на трудовото им правоотношение. В зависимост от начина на прекратяване, работникът или служителят може да има правото на някое от следните обезщетения:
- обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие – когато правоотношението се прекратява по вина на работодателя например, когато той забави изплащането на трудовото възнаграждение или промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение, освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, тогава работникът или служителят има правото да получи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение;
- обезщетение за неспазено предизвестие – когато работодателят не изчака да изтече срокът на предизвестието, а прекрати правоотношението преди това, той дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение;
- обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск – когато към момента на прекратяване на правоотношението, работникът или служителят не е използвал полагащата му се част от платения годишен отпуск, който не е погасен по давност също има правото да получи обезщетение;
- обезщетения при незаконно уволнение и при недопускане на работа на възстановен работник или служител – получаването на тези обезщетения зависи от начина на прекратяване на правоотношението и дали при прекратяването или възстановяването работодателят е допуснал нарушения на закона.
- обезщетение при уволнение на други основания – когато работникът или служителят е уволнен поради закриване на предприятието или на част от него, поради съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни и други, работникът или служителят също има правото да получи обезщетение;
Автор: адвокат Нели Иванова съдружник в Адвокатска кантора ‘‘Иванова и партньори“